Пантелей Карапетров

Един от учениците на Боев от гимназията в Панагюрище е Пантелей Карапетров, дърводелец по професия. Той идва в София, запознава се с Учителя и учението и остава да живее на Изгрева. Като наблюдава колко е сериозен Учителя на беседите, той не смее да се приближи до него. Когато започват да правят бараките на Изгрева, Учителя е постоянно при строежите, усмихнат и разположен. Пантелей се престрашава един ден и му казва: „Учителю, аз искам да си сменя занаята." Учителя изведнъж става много сериозен, поглежда го строго и му казва: „Христос беше дърводелец, а ти какъв искаш да бъдеш? Дърводелството е един от най-хубавите занаяти." След този разговор Пантелей остава дърводелец до края на живота си.

Като правят бараките на Изгрева, на Пантелей често му се дояжда нещо сладко, но на Изгрева няма никой познат, от когото да си поиска. На другата сутрин, като минава покрай салона, Учителя го вика с лявата си ръка, а в другата държи един буркан със сладко и лъжица, подава му ги и казва: „Идете в гората и си похапнете сладко, колкото искате." Учителя е крайно чувствителен и схваща състоянията, през които минава всяка душа. Отгатва желанието на Пантелей и веднага го задоволява с широта и свобода. За него няма маловажни желания и постъпки, а всичко облича в красивата дреха на Любовта, носителка на живота.

Пантелей остава да живее на Изгрева и след заминаването на Учителя, заедно с другарката си Петранка активно участва в трудния братски живот. Той е паркетчия и работи в „Софстрой". След пенсионирането си живее известно време и си заминава на 19 март 1990 г. Жена му е машинописка и постоянно взима участие в издаването на беседите. На 20 октомври 1993 г. си замина от този свят.